Пример за разпределяне на печалба и дивидент

Парите по фирмената сметка не са автоматично лични средства на собственика. Това е една от най-честите причини за грешки, допълнителни данъци и напрежение при проверка. Следващият разпределяне печалба пример показва как печалбата се превръща в дивидент, какво реално получава собственикът и кои условия трябва да са изпълнени преди плащането.

Какво всъщност означава разпределяне на печалба

Разпределянето на печалба е формално решение на собственика или съдружниците да предоставят част от вече реализираната и отчетена печалба като дивидент. То не е просто банков превод от фирмената към личната сметка.

При ЕООД решението се взема от едноличния собственик на капитала. При ООД то се приема от общото събрание на съдружниците според дружествения договор и участието им в капитала. Решението се документира писмено, защото то е основанието както за счетоводното отразяване, така и за изплащането на дивидента.

Има разлика между счетоводна печалба и налични пари. Фирмата може да има отчетена печалба, но средствата да са вложени в стока, вземания от клиенти, машини или други активи. Обратното също е възможно - да има пари в банката, но да няма печалба, която законно да се разпредели. Затова всяко решение трябва да се проверява и през двата показателя.

Разпределяне на печалба: пример с конкретни суми

Да приемем, че ЕООД приключва годината със следните резултати:

• Счетоводна печалба преди корпоративен данък: 100 000 лв.
• Корпоративен данък 10%: 10 000 лв.
• Печалба след корпоративен данък: 90 000 лв.

Дружеството няма непокрити загуби от минали години и разполага с достатъчна ликвидност. Собственикът решава да не изтегля цялата сума. Разпределя 60 000 лв. като дивидент, а останалите 30 000 лв. остават в дружеството като неразпределена печалба за оборотни средства, инвестиции или резерв.

Ако получателят е местно физическо лице, върху дивидента се удържа 5% окончателен данък. Изчислението е ясно:

• Брутен дивидент: 60 000 лв.
• Данък върху дивидента: 3 000 лв.
• Нетна сума за получаване от собственика: 57 000 лв.

Фирмата превежда 57 000 лв. на собственика и внася 3 000 лв. данък. Данъкът не е допълнителен разход на дружеството, който намалява печалбата му. Той се удържа от брутната сума на дивидента, която е определена за собственика.

Как изглежда счетоводното отразяване

След приемане на решението за дивидент счетоводно се прехвърлят 60 000 лв. от неразпределената печалба към задължение за дивиденти. Обичайно това се отчита чрез дебитиране на сметка за неразпределена печалба от минали години и кредитиране на сметка за задължения за дивиденти.

При плащането задължението се разделя на две части - 57 000 лв. към собственика и 3 000 лв. към бюджета като данък. Точните номера на сметките зависят от прилагания индивидуален сметкоплан, но икономическата логика трябва да е тази. Неправилното осчетоводяване може да направи иначе законосъобразно плащане трудно защитимо при проверка.

Какви условия трябва да са изпълнени

Преди дивидентът да бъде изплатен, годишният финансов отчет трябва да е изготвен и печалбата да е установена. Следва решение на компетентния орган в дружеството за приемане на отчета и за конкретния размер на разпределението.

Преди това се проверяват натрупани загуби, задължения, ограничения в дружествения договор и необходимостта от запазване на достатъчен оборотен капитал. Ако фирмата има просрочени данъци, неплатени заплати, кредити с предстоящи вноски или сериозни вземания от клиенти, изтеглянето на цялата печалба може да създаде реален финансов риск.

При някои дружества учредителните документи или приложимите правила могат да изискват заделяне на средства в резерв. Това също се отчита преди определяне на дивидента. Разпределението не бива да поставя дружеството в положение, при което то не може да изпълнява нормално задълженията си.

Не приемайте, че всяка сума, която е постъпила през текущата година, може да бъде изтеглена като дивидент. При ЕООД и ООД предварително плащане на очаквана печалба без достатъчно правно и счетоводно основание е рисков подход. Когато има нужда от средства за собственика преди годишното приключване, правилният вариант зависи от конкретните отношения - възнаграждение, заем, възстановяване на разход или друга документално обоснована операция.

Данък и декларации при дивидент

В примера данъкът е 5%, защото дивидентът се изплаща на местно физическо лице. Дружеството е платецът, който удържа, декларира и внася данъка. Собственикът получава нетната сума и обичайно не я включва повторно като облагаем доход в личната си годишна данъчна декларация.

Данъкът и декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ се подават и внасят в сроковете за съответното тримесечие. За четвъртото тримесечие важат специфични срокове в началото на следващата година. Дружеството има и задължение за годишно деклариране на изплатените доходи с необходимата справка към НАП.

Правилата не са еднакви за всеки получател. Ако дивидентът се изплаща на юридическо лице, на чуждестранно лице или на лице с данъчно местожителство извън България, трябва да се провери конкретният данъчен режим, приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и нужните документи. Тук стандартният пример с 5% данък не бива да се прилага механично.

Четири грешки, които струват скъпо

• Изтегляне на средства без основание. Лични покупки, кешови тегления и преводи към собственика без документи могат да бъдат квалифицирани като скрито разпределение на печалба или като недоказан разход.
• Разпределяне на цялата счетоводна печалба. Дори да е допустимо на хартия, това може да остави фирмата без средства за ДДС, заплати, доставчици и текущи разходи.
• Пропускане на данъка и декларацията. Самият банков превод не приключва задълженията. Невнесеният навреме данък води до лихви и риск от санкции.
• Замяна на възнаграждение с дивидент. Дивидентът не е инструмент за прикриване на личен труд, управление или регулярна дейност на собственика. Всеки вид плащане има различни данъчни и осигурителни последици.

Дивидентът е управленско решение, не само данъчна операция

Дивидентът често е по-ефективен начин собственикът да получи доход след като дружеството вече е платило корпоративния данък. Това не означава, че винаги е най-добрият избор. Ако бизнесът расте бързо, свободният паричен поток може да носи по-висока стойност във фирмата - чрез по-добри наличности, маркетинг, техника или нови служители.

Практичният подход е да се направи кратък финансов преглед преди решението: каква е неразпределената печалба, какви данъци и плащания предстоят в следващите месеци, какви вземания са несигурни и какъв минимален буфер е нужен. Така собственикът не избира дивидент само защото има пари по сметката, а защото сумата е законно разпределима и не отслабва бизнеса.

Преди да подпишете решение за дивидент, поискайте изчисление на нетната сума, данъка, сроковете и ефекта върху ликвидността. Добре подготвеното разпределение дава на собственика доход, а на фирмата запазва контрол, спокойствие и финансова дисциплина.