За работодателя въпросът кой плаща здравни осигуровки не е само въпрос на месечно изчисление в заплатата. Неправилно определен осигурителен статус, пропусната декларация или грешна база могат да доведат до лихви, санкции и проблеми със здравноосигурителните права на служителя. За собствениците на бизнес рискът е двоен - освен че трябва да уредят своите лични вноски, носят отговорност и за правилното администриране на екипа.
Правилният отговор зависи от основанието, на което лицето е осигурено: трудов договор, договор за управление, свободна професия, собствен бизнес, пенсия, обучение или липса на доходи. Една и съща личност може да има различен режим през различни месеци. Затова не работят решения от типа „винаги си плащам сам“ или „работодателят поема всичко“.
Кой плаща здравни осигуровки при трудов договор
При трудов договор здравната осигуровка се дължи върху осигурителния доход на служителя, в рамките на минималния и максималния осигурителен доход за съответната година. Разходът се разпределя между работодателя и служителя в нормативно определени пропорции.
На практика работодателят има три задължения: изчислява цялата дължима вноска, удържа частта за сметка на служителя от брутното му възнаграждение и внася сумата към НАП. Това означава, че служителят участва във финансирането, но не превежда сам осигуровката всеки месец. Неговият работодател носи административната отговорност за правилното деклариране и плащане.
Важно е да се прави разлика между разход и техническо плащане. Когато служителят казва, че работодателят му плаща здравните осигуровки, това е вярно от гледна точка на организацията на процеса. Но част от вноската реално е за негова сметка и се удържа от заплатата му.
При непълен работен ден, бонуси, допълнителни възнаграждения, болнични и промени в договора изчислението не бива да се прави механично. Осигурителната база може да се различава от договорената месечна заплата. Точно тук най-често възникват грешки в ТРЗ администрацията.
Собственик на фирма: не приемайте, че дружеството плаща автоматично
Собственикът на ЕООД или съдружникът в ООД не придобива автоматично здравноосигурителен статус само защото има фирма. Решаващо е дали полага личен труд, как управлява дружеството и на какво основание получава доход.
Когато собственикът упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, той определя осигурителния си доход в допустимите законови граници и внася здравните си осигуровки за своя сметка. Ако е избрал и осигуряване за общо заболяване и майчинство, това променя общия размер на осигурителната тежест, но не отменя здравната вноска.
При договор за управление и контрол режимът е различен. Лицето се осигурява по правила, близки до тези при трудово правоотношение, а дружеството изчислява, удържа и внася дължимите суми. Не е достатъчно в договора да е записано „управител“. Трябва да е ясно на какво основание се упражнява дейността и какъв доход се начислява.
Честа грешка е собственик да не получава възнаграждение, да не е самоосигуряващо се лице и да не е осигурен на друго основание. Така могат да се натрупат неплатени здравни вноски, без проблемът да бъде забелязан навреме. Липсата на приходи във фирмата не означава автоматично липса на осигурителни задължения.
Самоосигуряващи се лица, свободни професии и земеделски стопани
Лица със свободна професия, еднолични търговци, регистрирани земеделски стопани и част от съдружниците, които работят в собствените си дружества, обичайно плащат здравните си осигуровки сами. Те подават необходимите данни и внасят авансови осигуровки върху избрания осигурителен доход.
Тук има съществена особеност: месечните авансови вноски не винаги са окончателният размер. При годишното данъчно облагане може да се извърши изравняване според декларирания доход от дейността. Затова ниската месечна база не е непременно данъчна икономия. Ако реалният доход е по-висок, може да се появи доплащане.
За бизнес с променливи приходи добрата практика е осигурителната стратегия да се планира преди края на годината, а не след подаване на декларацията. Така собственикът вижда реалната цена на труда си, избягва неочаквани задължения и управлява по-добре паричния поток.
Безработни, пенсионери, ученици и студенти
В определени случаи здравните осигуровки са за сметка на държавния бюджет. Това важи за пенсионери, деца, ученици, редовни студенти до определената от закона възраст, лица с право на социално подпомагане при изпълнение на условията и други изрично посочени групи.
Безработният не трябва автоматично да приема, че държавата плаща неговите вноски. Ако лицето получава обезщетение за безработица, здравното осигуряване е уредено за този период. Но ако не получава обезщетение и не попада в друга осигурена категория, обикновено трябва да внася здравните си осигуровки за своя сметка.
Регистрацията в Бюрото по труда сама по себе си не е универсално решение за всички случаи. Значение имат конкретният статут, периодът на обезщетението и наличието на друго основание за осигуряване. При смяна на работа или прекратяване на дейност е разумно статутът да се провери още в първия месец, а не когато се наложи медицинска помощ.
Лица без доходи: кога подават декларация образец 7
Лице, което не е осигурено на друго основание и не получава доходи, върху които се дължат осигуровки, плаща здравните си вноски лично. Обичайно то подава декларация образец 7 и внася сумите в законовия срок. Размерът се определя върху не по-малко от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, приложим за съответния период.
Това засяга например хора между две работни места, лица, прекратили дейност като свободна професия, българи, завърнали се от чужбина, и собственици на фирми без друг осигурителен статус. Не чакайте автоматично известие от институция. Задължението възниква по закон, а лихвите започват да текат при просрочие.
Ако лицето започне работа или придобие друго основание за осигуряване, режимът трябва да бъде актуализиран. Продължаването на лични вноски без необходимост не е добра администрация, а пропускането на промяната може да остави периоди без покритие.
Неплатен отпуск и граждански договори
Неплатеният отпуск често създава объркване. При неплатен отпуск по желание на служителя здравните осигуровки по правило са за негова сметка, но работодателят има конкретни задължения по изчисляването, декларирането и внасянето им. Има и законови изключения според причината и вида на отпуска. Затова не прилагайте един и същ подход към всеки случай.
При граждански договор отговорът също зависи от конкретните факти: дали изпълнителят е осигурен на друго основание, какъв е размерът на възнаграждението и какъв е характерът на правоотношението. Възложителят не бива да приема, че гражданският договор винаги е „без осигуровки“. Неправилната квалификация може да доведе до доначисляване при проверка.
Какво се случва при неплатени здравни вноски
Здравноосигурителните права се прекъсват при наличие на повече от три неплатени дължими месечни вноски в рамките на последните 36 месеца. Това може да означава заплащане на медицинска помощ, която иначе би била покрита от НЗОК.
Възстановяването на права не става само с плащане на последната пропусната вноска. Законът поставя условия за уреждане на дължимите здравни вноски за определен предходен период. Ето защо отлагането почти винаги оскъпява проблема - натрупват се главници, лихви и административна работа.
За работодателя най-сигурният контрол е месечното съпоставяне на ведомостите, подадените декларации и реално извършените плащания. За собственика или самоосигуряващото се лице - ясно избрано основание за осигуряване и проверка при всяка промяна: нов договор, прекратена дейност, отпуск, пенсиониране или работа в чужбина.
Здравните осигуровки не са поле за предположения. Един навременен преглед на статута и правилно организирано ТРЗ спестяват санкции, прекъснати права и ненужни разходи. Total Profit помага на работодатели и собственици да подредят този процес с точни изчисления, коректни декларации и ясни решения преди проблемът да се превърне в задължение.
Официални източници
Материалът е с общ информационен характер и не замества индивидуална счетоводна, данъчна или правна консултация.
Свързана тема: ТРЗ услуги
